отрека
[otrɛˈkɤ]
отрека значение:
Какво е отрека? Обявя нещо за невярно; не призная извършването на нещо.
1. (Пряко) Обявя нещо за невярно; не призная извършването на нещо.
2. (Възвратно) „Отрека се“ – преставам да признавам нещо за свое или близко; отказвам се от убеждения, близки хора или права.
- Ударение
- отрека'
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- от-ре-ка
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- I спрежение
- Възвратна форма
- отрека се
- Видова двойка
- отричам
Примери за използване на отрека
(Пряко)
- Той ще отрека всички обвинения в съда.
- Не мога да отрека, че имаш право.
(Възвратно)
- Той се отрече от думите си.
- Петър се отрече от Христос три пъти.
Синоними на отрека
Как се пише отрека
Грешни изписвания: отрекъ, отрича, утрека
Глаголът е от свършен вид. 1 л. ед.ч. завършва на -а (ще отрека), за разлика от несвършения вид 'отричам'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:отрещи
От старобългарски (от- + река/рещи – говоря). Буквално „да отговоря против“, „да откажа“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- отрека категорично
- отрека се от престола
- отрека се от вярата
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
