отрицател
[otrit͡satɛl]
отрицател значение:
Какво е отрицател? Човек, който отхвърля общоприети норми, авторитети, ценности или истини; скептик или нихилист.
1. (книжовно) Човек, който отхвърля общоприети норми, авторитети, ценности или истини; скептик или нихилист.
- Ударение
- отрица̀тел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- от-ри-ца-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- отрицатели
Примери за използване на отрицател
(книжовно)
- Той беше известен като вечен отрицател на модерното изкуство.
- В младостта си беше бунтар и отрицател на всякаква власт.
Антоними на отрицател
Как се пише отрицател
Грешни изписвания: отрицателин, утрицател, отрйцател, отрицътел
Пише се с ц и завършва на -тел.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:отрицавам + тел
Производна от глагола 'отрицавам' (архаичен или русизиран вариант на 'отричам') с наставка за деятел '-тел'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
