Dumite-BG – онлайн речник за българския език

отрицателно

[otritˈsatɛlno]

отрицателно значение:

Какво е отрицателно? По начин, изразяващ несъгласие, неодобрение или отказ.

1. (наречие) По начин, изразяващ несъгласие, неодобрение или отказ.
2. (математика / физика) Качество на величина, която е по-малка от нула или има заряд, приет условно за минусов (форма за среден род на прилагателното).
Ударение
отрица̀телно
Част на речта
наречие, прилагателно име
Сричкоделение
от-ри-ца-тел-но
Род
среден
Мн. число
отрицателни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на отрицателно

(наречие)
  • Той поклати глава отрицателно, когато го попитаха дали е съгласен.
  • Обществото реагира отрицателно на новите данъчни промени.
(математика / физика)
  • Числото минус пет е отрицателно.
  • Тялото е наелектризирано отрицателно.

Синоними на отрицателно

Антоними на отрицателно

Как се пише отрицателно

Грешни изписвания: отрицателну, утрицателно, отрйцателно, отрицътелно
Думата завършва на като наречие или прилагателно в среден род.

Етимология

Произход:Старобългарски / Руски
Оригинална дума:отрицателен
Свързано с глагола 'отричам' (старобългарски 'отърицати'). Калка на латинското 'negativus'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • отрицателно салдо
  • отрицателно мнение
  • заредено отрицателно
Фразеологизми:
  • за нула време / за отрицателно време

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.