отроче
[oˈtrɔtʃɛ]
- Ударение
- отро̀че
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- от-ро-че
- Род
- среден
- Мн. число
- отрочета
Как се пише отроче
Грешни изписвания: отруче, утроче
Думата се пише с 'о' в първата сричка. Проверка не може да се направи с ударение, правописът е исторически обусловен.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:отрокъ
Произлиза от старобългарската дума 'отрокъ', която първоначално е означавала 'който няма право да говори' (от-речи), впоследствие 'слуга', 'момче', 'син'. В съвременния език е запазено значението за дете от мъжки пол или дете изобщо, често с архаичен или леко ироничен оттенък.
Употреба
Чести словосъчетания:
- малко отроче
- своето отроче
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
