офицер
[ofiˈt͡sɛr]
офицер значение:
Какво е офицер? Лице от командния състав на въоръжените сили, полицията или службите за сигурност, което притежава военно или специално звание (от лейтенант нагоре).
1. (военно дело) Лице от командния състав на въоръжените сили, полицията или службите за сигурност, което притежава военно или специално звание (от лейтенант нагоре).
2. (шахмат) Шахматна фигура, която се движи само по диагоналите; наричана още 'бегач' в специализираната литература, но популярна като 'офицер' в разговорния език.
- Ударение
- офице'р
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-фи-цер
- Род
- мъжки
- Мн. число
- офицери
Примери за използване на офицер
(военно дело)
- Младият офицер отдаде чест на генерала.
- Той беше произведен в офицер след завършване на военната академия.
(шахмат)
- В края на играта му останаха само един офицер и два топа.
- Белият офицер контролираше целия дълъг диагонал.
Как се пише офицер
Грешни изписвания: офицър, уфицер, овицер, офйцер
Думата се пише с о в първата сричка и е в последната. Не се подчинява на правилото за променливото 'я', тъй като гласната е ударена, но етимологично е 'е'.
Етимология
Произход:Немски / Френски
Оригинална дума:Offizier / officier
Думата навлиза в българския език чрез руски или немски, като крайната ѝ основа е латинската дума 'officium' (служба, дълг, задължение). Първоначално е означавала длъжностно лице, изпълняващо държавна служба.
Употреба
Чести словосъчетания:
- старши офицер
- висш офицер
- действащ офицер
- офицер от запаса
- щабен офицер
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
