официализиране
[ofit͡siɐliˈzirɐnɛ]
- Ударение
- официализѝране
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-фи-ци-а-ли-зи-ра-не
- Род
- среден
- Мн. число
- официализирания
- Вид
- несвършен
Как се пише официализиране
Грешни изписвания: офицялизиране, официялизиране, уфициализиране, овициализиране, офйциализиране, офицйализиране, официълизиране, официалйзиране, официализйране, официализиръне
Съдържа дифтонга иа (след 'ц'). Пише се с двойно и в окончанието на корена преди наставката: официал-.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:officialis
Чрез западноевропейски езици (френски/немски) към българската наставка '-зирам' и '-не'. Коренът идва от латинското 'officium' (служба, дълг).
Употреба
Чести словосъчетания:
- официализиране на връзка
- официализиране на резултати
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
