охлюв
[ˈɔx.lʲuf]
охлюв значение:
Какво е охлюв? Мекотело от клас коремоноги, обикновено със спираловидна черупка, което се движи бавно чрез пълзене.
1. (зоология) Мекотело от клас коремоноги, обикновено със спираловидна черупка, което се движи бавно чрез пълзене.
2. (анатомия) Част от вътрешното ухо със спираловидна форма (cochlea), която възприема звуковите трептения.
3. (преносно) Човек, който е много бавен в действията или мисленето си; муден човек.
- Ударение
- о̀хлюв
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ох-люв
- Род
- мъжки
- Мн. число
- охлюви
Примери за използване на охлюв
(зоология)
- След дъжда в градината излязоха много охлюви.
- Градинският охлюв е вредител за зеленчуците.
(анатомия)
- Увреждането на очлюва води до загуба на слуха.
(преносно)
- Хайде по-бързо, не бъди такъв охлюв!
- Движим се като охлюви в това задръстване.
Синоними на охлюв
Антоними на охлюв
Как се пише охлюв
Грешни изписвания: охльов, охлув, ухлюв
Пише се с ю след 'л' и завършва на в (проверка: охлюви, където 'в' се чува ясно).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:oxlju
Произлиза от праславянската форма, свързана с корени, означаващи нещо хлъзгаво или завито. Сродна с гръцкото *kochlias* (чрез индоевропейски паралели).
Употреба
Чести словосъчетания:
- градински охлюв
- гол охлюв
Фразеологизми:
- свивам се в черупката си (като охлюв)
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
