охранник
[oˈxrannik]
охранник значение:
Какво е охранник? Служител, чието задължение е да пази обект, лице или имущество; охранител.
1. (професии) Служител, чието задължение е да пази обект, лице или имущество; охранител.
- Ударение
- охра̀нник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ох-ран-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- охранници
Примери за използване на охранник
(професии)
- Охранникът на входа поиска документите ми за проверка.
- Фирмата търси да назначи двама въоръжени охранници.
Как се пише охранник
Грешни изписвания: охраник, ухранник, охрънник, охраннйк
Думата се пише с двойно нн, тъй като е образувана от корен, завършващ на „н“ (охран-) и наставка, започваща с „н“ (-ник) или е директна заемка запазваща оригиналния правопис.
Етимология
Произход:Руски
Оригинална дума:охранник
Заемка от руски език, навлязла широко в употреба. Образувана от корена „хран“ (пазя, съхранявам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- въоръжен охранник
- частен охранник
- личен охранник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
