Dumite-BG – онлайн речник за българския език

оценителка

[ot͡sɛˈnitɛɫkɐ]

оценителка значение:

Какво е оценителка? Жена, чиято професия или задължение е да определя стойността, качеството или цената на нещо (имоти, щети, произведения на изкуството).

1. (професии) Жена, чиято професия или задължение е да определя стойността, качеството или цената на нещо (имоти, щети, произведения на изкуството).
Ударение
оцени́телка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-це-ни-тел-ка
Род
женски
Мн. число
оценителки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на оценителка

(професии)
  • Лицензираната оценителка огледа апартамента и изготви доклад.
  • Тя работи като оценителка на риска в застрахователна компания.

Синоними на оценителка

Как се пише оценителка

Грешни изписвания: уценителка, оценитулка, оценйтелка
Думата се пише с о (представка о-) и е (корен цен-).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:цена
Дериват от глагола 'оценявам' -> съществително 'оценител' + суфикс за женски род '-ка'. Коренът е славянската дума за цена.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • лицензирана оценителка
  • независима оценителка

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.