Dumite-BG – онлайн речник за българския език

оцетен

[oˈt͡sɛtɛn]

оцетен значение:

Какво е оцетен? Който се отнася до оцет, съдържа оцет или е приготвен с оцет.

1. (пряко) Който се отнася до оцет, съдържа оцет или е приготвен с оцет.
2. (химия) Който се отнася до органичната киселина, намираща се в оцета (етанова киселина).
Ударение
оце'тен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
о-це-тен
Род
мъжки
Мн. число
оцетни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на оцетен

(пряко)
  • Тя приготви вкусен оцетен дресинг за салатата.
  • Острата оцетна миризма изпълни кухнята.
(химия)
  • Оцетната киселина е важна суровина в химическата промишленост.
  • Оцетен анхидрид.

Как се пише оцетен

Грешни изписвания: оцетън, уцетен

Втората гласна е е, което при членуване или в женски род може да изпадне (оцетна, оцетния), но в основна форма е налице (подвижно 'ъ/е' не се наблюдава в корена, а само в суфикса).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:acetum
Произлиза от съществителното 'оцет', което е заемка от латинското 'acetum' през италиански или старобългарски посредник, плюс наставката за прилагателно '-ен'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • оцетна киселина
  • оцетна гъба
  • оцетен компрес

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.