Dumite-BG – онлайн речник за българския език

паникьор

[pɐniˈkʲɔr]

паникьор значение:

Какво е паникьор? Човек, който лесно изпада в паника или склонност да създава и разпространява паника сред другите.

1. (пряко) Човек, който лесно изпада в паника или склонност да създава и разпространява паника сред другите.
Ударение
паникьо'р
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
па-ни-кьор
Род
мъжки
Мн. число
паникьори
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на паникьор

(пряко)
  • Не бъди такъв паникьор, ситуацията е под контрол.
  • Паникьорите започнаха да тичат към изхода, създавайки хаос.

Синоними на паникьор

Антоними на паникьор

Как се пише паникьор

Грешни изписвания: паникьорин, паникйор, пъникьор, панйкьор, паникьур

Пише се с ьо след меко к. Окончанието за деец е -ьор.

Етимология

Произход:Френски/Български
Оригинална дума:paniqueur / паника
Произлиза от съществителното 'паника', към което е добавена наставката за деятел '-ьор' (по модел на френски заемки, срв. *paniqueur*).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • голям паникьор

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.