Dumite-BG – онлайн речник за българския език

панически

[pɐˈnit͡ʃɛski]

панически значение:

Какво е панически? Който е свързан с паника, предизвикан е от паника или изразява паника.

1. (пряко) Който е свързан с паника, предизвикан е от паника или изразява паника.
2. (като наречие) По начин, изпълнен с паника и ужас.
Ударение
пани́чески
Част на речта
прилагателно име, наречие
Сричкоделение
па-ни-че-ски
Род
мъжки
Мн. число
панически
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на панически

(пряко)
  • Изпитваше панически страх от височини.
  • Тълпата се разбяга в панически безпорядък.
(като наречие)
  • Той се оглеждаше панически, търсейки изход.

Антоними на панически

Как се пише панически

Грешни изписвания: паничезки, пънически, панйчески, паническй
Пише се със 'с' в наставката '-ски'.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:Pan (Πάν)
От името на древногръцкия бог Пан, който според митологията вдъхвал внезапен страх (паника) у хората. Чрез френски 'panique'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • панически страх
  • паническо бягство
  • паническо разстройство

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.