Dumite-BG – онлайн речник за българския език

пантеизъм

[pɐntɛˈizɐm]

пантеизъм значение:

Какво е пантеизъм? Религиозно-философско учение, което отъждествява Бога с природата и Вселената, разглеждайки ги като проявление на божествената същност, без да признава Бог като личност извън света.

1. (философия) Религиозно-философско учение, което отъждествява Бога с природата и Вселената, разглеждайки ги като проявление на божествената същност, без да признава Бог като личност извън света.
Ударение
пантеѝзъм
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пан-те-и-зъм
Род
мъжки
Мн. число
няма (абстрактно понятие)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пантеизъм

(философия)
  • Спиноза е един от най-ярките представители на европейския пантеизъм.
  • В поезията му се усеща силен пантеизъм и преклонение пред живата природа.

Синоними на пантеизъм

Антоними на пантеизъм

Как се пише пантеизъм

Грешни изписвания: пантейзъм, пантиизъм, пънтеизъм, пантеизам
Думата се пише с и, а не с й, тъй като гласната е ударена и образува сричка (хиат между е-и).

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:pantheismus (πᾶν + θεός)
Терминът е съставен от старогръцките думи πᾶν (pan) – „всичко“ и θεός (theos) – „бог“. Въведен е като философско понятие през XVIII век, за да опише учения, отъждествяващи Бога с природата.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • натуралистичен пантеизъм
  • мистичен пантеизъм
  • философия на пантеизма

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.