Dumite-BG – онлайн речник за българския език

пантеист

[pantɛˈist]

пантеист значение:

Какво е пантеист? Последовател на пантеизма – философско-религиозно учение, което отъждествява Бога с природата и Вселената.

1. (Философия/Религия) Последовател на пантеизма – философско-религиозно учение, което отъждествява Бога с природата и Вселената.
Ударение
пантеѝст
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пан-те-ист
Род
мъжки
Мн. число
пантеисти
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пантеист

(Философия/Религия)
  • Като убеден пантеист, той виждаше божественото във всяко дърво и камък.
  • Спиноза е един от най-известните пантеисти в историята.

Антоними на пантеист

Как се пише пантеист

Грешни изписвания: пантиист, пантейст, пънтеист
Пише се с и (не с й), тъй като следва гласната е и образува отделна сричка, носеща ударението.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:pantheist
От *пантеизъм*, което идва от гръцкото *pan* (всичко) + *theos* (бог). Думата означава човек, който вярва, че Бог и Вселената са едно цяло.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • убеден пантеист
  • философ пантеист

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.