Dumite-BG – онлайн речник за българския език

пантоф

[pɐnˈtɔf]

пантоф значение:

Какво е пантоф? Лека и удобна обувка с мека подметка, предназначена за носене вкъщи.

1. (бит) Лека и удобна обувка с мека подметка, предназначена за носене вкъщи.
Ударение
панто'ф
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пан-тоф
Род
мъжки
Мн. число
пантофи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пантоф

(бит)
  • Като се прибрах, веднага си обух топлите пантофи.
  • Гостите бяха помолени да си сложат пантофи.

Антоними на пантоф

Как се пише пантоф

Грешни изписвания: пантов, пантуф, пънтоф
Думата завършва на ф. Проверката се прави чрез формата за множествено число: пантофи (чува се ясно 'ф').

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:pantoufle
Заемка от френски език ('pantoufle'), вероятно през немски ('Pantoffel') или руски. Първоизточникът е неясен, вероятно свързан с гръцкото 'pantophellos' (изцяло от корк).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • домашен пантоф
  • вълнен пантоф
Фразеологизми:
  • под чехъл/пантоф

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.