паралич
[pɐˈralit͡ʃ]
паралич значение:
Какво е паралич? Пълна загуба на мускулна сила и невъзможност за извършване на волеви движения в една или повече части на тялото, дължаща се на увреждане на нервната система.
1. (Медицина) Пълна загуба на мускулна сила и невъзможност за извършване на волеви движения в една или повече части на тялото, дължаща се на увреждане на нервната система.
2. (Пряко и преносно) Състояние на пълна безпомощност, застой или невъзможност за действие в някаква система или организация.
- Ударение
- пара̀лич
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- па-ра-лич
- Род
- мъжки
- Мн. число
- параличи
Примери за използване на паралич
(Медицина)
- Инсултът доведе до частичен паралич на лявата страна на тялото.
- Детският паралич е опасно вирусно заболяване.
(Пряко и преносно)
- Политическата криза предизвика пълен паралич на институциите.
- Страхът скова крайниците му в моментен паралич.
Синоними на паралич
Антоними на паралич
Как се пише паралич
Грешни изписвания: паралиж, пъралич, парълич, паралйч
Думата завършва на звучна съгласна 'ч'. При проверка формата за множествено число (параличи) показва ясно звука.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:paralysis
От старогръцки 'paralysis' (разхлабване, освобождаване), през латински и руски (паралич). В българския език е навлязла формата с окончание на '-ич' под руско влияние.
Употреба
Чести словосъчетания:
- детски паралич
- церебрален паралич
- лицев паралич
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
