Dumite-BG – онлайн речник за българския език

патриций

[pɐˈtrit͡sij]

патриций значение:

Какво е патриций? Член на привилегированата висша класа в Древен Рим, притежаващ пълни граждански и политически права.

1. (история) Член на привилегированата висша класа в Древен Рим, притежаващ пълни граждански и политически права.
2. (преносно/книжовно) Човек с благороден произход и изтънчени маниери (често иронично).
Ударение
патрѝций
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пат-ри-ций
Род
мъжки
Мн. число
патриции
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на патриций

(история)
  • Борбата между патриции и плебеи е основен момент в римската история.
  • Като патриций, той имаше право да бъде избран за консул.
(преносно/книжовно)
  • Държеше се като патриций сред простолюдието.

Синоними на патриций

Антоними на патриций

Как се пише патриций

Грешни изписвания: патрицй, патрици, пътриций, патрйций, патрицйй, патриции
Думата завършва на -ий в единствено число (мъжки род). В множествено число окончанието е -ии (патриции).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:patricius
Заемка от латински 'patricius', което произлиза от 'pater' (баща, сенатор). Първоначално е означавало член на римския сенат и техните потомци.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • римски патриций
  • богат патриций

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.