патронник
[pɐˈtrɔnnik]
патронник значение:
Какво е патронник? Приспособление в металорежещи и други машини (стругове, бормашини) за захващане на обработвания детайл или на режещия инструмент.
1. (техника) Приспособление в металорежещи и други машини (стругове, бормашини) за захващане на обработвания детайл или на режещия инструмент.
2. (военно дело) Задната разширена част на цевта на огнестрелно оръжие, в която се поставя патронът преди изстрел.
3. (бита) Секретната част на брава, в която влиза ключът и която задвижва заключващия механизъм.
- Ударение
- патро̀нник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пат-рон-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- патронници
Примери за използване на патронник
(техника)
- Стегнах бургията здраво в патронника на дрелката.
- Патронникът на струга се върти с висока скорост.
(военно дело)
- Куршумът засече в патронника на автомата.
- Почистването на патронника е задължително след стрелба.
(бита)
- Смених патронника на входната врата след загубата на ключовете.
- Този патронник има защита против разпробиване.
Как се пише патронник
Грешни изписвания: патроник, пътронник, патрунник, патроннйк
Думата се пише с двойно н (-нн-), защото се образува от корена патрон (завършващ на -н) и наставката -ник (започваща с -н).
Етимология
Произход:Френски / Немски
Оригинална дума:patron / Patrone
Произлиза от съществителното „патрон“ (заимствано чрез немски или руски от френски patron) + българската наставка за предмети и вместилища „-ник“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- секретен патронник
- самонатягащ патронник
- патронник на цевта
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
