Dumite-BG – онлайн речник за българския език

пеещ

[ˈpɛɛʃt]

пеещ значение:

Какво е пеещ? Който пее в момента; който произвежда музикални звуци с гласа си.

1. (пряко) Който пее в момента; който произвежда музикални звуци с гласа си.
2. (преносно) За механизъм или природен обект – който издава мелодичен звук или е програмиран да възпроизвежда мелодия.
Ударение
пѐещ
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
пе-ещ
Род
мъжки
Мн. число
пеещи
Вид
несвършен
Преходност
непреходен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пеещ

(пряко)
  • Пеещият човек на сцената беше световноизвестен тенор.
  • Чуваха се гласовете на пеещи деца.
(преносно)
  • Градът е известен със своите пеещи фонтани.
  • Купихме на детето пееща кукла.

Антоними на пеещ

Как се пише пеещ

Грешни изписвания: пеящ

Причастията от глаголи от I и II спрежение, завършващи на ударена гласна в 1 л. ед.ч. (пея), образуват сегашно деятелно причастие с наставка -ещ (пея -> пеещ).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:пея
Сегашно деятелно причастие на глагола 'пея', образувано с наставката '-ещ'. Използва се и като качествено прилагателно.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пеещи фонтани
  • пеещ хор
  • пееща картичка

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.

Пеещ – значение, правопис и синоними | Dumite-BG