Dumite-BG – онлайн речник за българския език

пепел

[ˈpɛpɛl]

пепел значение:

Какво е пепел? Сив прахообразен остатък от изгарянето на някакво вещество (дърва, въглища, цигари).

1. (пряко) Сив прахообразен остатък от изгарянето на някакво вещество (дърва, въглища, цигари).
2. (вулканология) Фини скални частици и минерали, изхвърлени при вулканично изригване.
Ударение
пѐпел
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пе-пел
Род
женски
Мн. число
рядко (видове пепел)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пепел

(пряко)
  • В камината беше останала само шепа изстинала пепел.
  • Тя тръсна цигарата си в пепелника, пълен с пепел.
(вулканология)
  • Вулканичната пепел покри целия град.

Синоними на пепел

Как се пише пепел

Грешни изписвания: пепелъ
Думата е от женски род в съвременния книжовен език (тази пепел, сивата пепел), въпреки че завършва на съгласна.

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*popelъ
Наследена от праславянската форма *popelъ. Сродна с литовското 'pelenai' и латинското 'pollis' (фино брашно, прах).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • вулканична пепел
  • възкръсвам от пепелта
Фразеологизми:
  • пепел ми на езика
  • слагам си пепел на главата
  • правя на пух и пепел

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.