пес
[pɛs]
пес значение:
Какво е пес? Мъжко куче, обикновено едро, зло или бездомно; често се използва с груб нюанс.
1. (зоология) Мъжко куче, обикновено едро, зло или бездомно; често се използва с груб нюанс.
2. (преносно) Обидна квалификация за лош, долен или жесток човек.
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пес
- Род
- мъжки
- Мн. число
- песове
Примери за използване на пес
(зоология)
- Голям черен пес пазеше двора.
- Бездомните песове лаеха по колите.
(преносно)
- Махай се оттук, долен пес!
- Този човек е истински пес в отношенията си с другите.
Антоними на пес
Как се пише пес
Думата се пише с е. При членуване се получава песът (кратък член) или песът (пълен член) - правописна грешка е да се пише с 'а' в корена.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:пьсъ
Наследник на праславянското *pьsъ. Думата е с древен произход, вероятно звукоподражателен (псс-псс за викане на животното) или свързан с индоевропейски корен за 'пъстър'.
Употреба
Фразеологизми:
- верен като пес
- студ – куче и пес да вържеш
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
