песенник
[p'ɛsɛnnik]
песенник значение:
Какво е песенник? Книга, тетрадка или сборник, който съдържа текстове (и понякога ноти) на песни.
1. (литература/музика) Книга, тетрадка или сборник, който съдържа текстове (и понякога ноти) на песни.
- Ударение
- пѐсенник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пе-сен-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- песенници
Примери за използване на песенник
(литература/музика)
- В читалището откриха стар възрожденски песенник.
- Учениците си направиха собствен песенник за лагера.
Синоними на песенник
Как се пише песенник
Грешни изписвания: песеник, песеннйк
Думата се пише с двойно нн (песенник), защото се образува от корен, завършващ на 'н' (песен) и наставка, започваща с 'н' (-ник).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:песен + -ник
Производна дума, образувана от съществителното 'песен' и наставката за предмети/сборници '-ник'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
