Енциклопедия на българския език

печал

[pɛˈt͡ʃaɫ]

печал значение:

Какво е печал? Дълбока тъга, скръб или душевна болка, породена от нещастие или загуба.

1. (емоции) Дълбока тъга, скръб или душевна болка, породена от нещастие или загуба.
Ударение
печа̀л
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пе-чал
Род
женски
Мн. число
печали
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на печал

(емоции)
  • Лицето ѝ бе помрачено от тиха печал.
  • В очите му се четеше неизразима печал за изгубената родина.

Синоними на печал

Антоними на печал

Как се пише печал

Грешни изписвания: пичал, печъл

Думата е от женски род (една печал, печалта), въпреки че завършва на съгласна. Коренната гласна е е.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:печаль
От праславянската форма *peča, свързана с глагола *pekti (пека) – първоначалното значение е „това, което пече/гори отвътре“.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • дълбока печал
  • тиха печал
  • потънал в печал