пирувам
[piˈruvɐm]
- Ударение
- пиру'вам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- пи-ру-вам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- III спрежение
Как се пише пирувам
Грешни изписвания: перувам, пйрувам, пировам, пирувъм
Коренът е пир, затова се пише с и.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:пиръ
Произлиза от съществителното „пир“ (угощение), което има общославянски произход.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пирувам до зори
- пирувам на гърба на някого
Фразеологизми:
- пирувам по време на чума
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
