Dumite-BG – онлайн речник за българския език

пламтящ

[plamtjaʃt]

пламтящ значение:

Какво е пламтящ? Който гори със силен пламък; обхванат от огън.

1. (пряко) Който гори със силен пламък; обхванат от огън.
2. (преносно) Който излъчва силна топлина или е зачервен (за лице, бузи).
3. (преносно) Изпълнен със силно чувство (страст, гняв, ентусиазъм).
Ударение
пламтя'щ
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
плам-тящ
Род
мъжки
Мн. число
пламтящи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пламтящ

(пряко)
  • Пламтящият огън осветяваше цялата пещера.
(преносно)
  • Тя допря длани до пламтящите си бузи.
(преносно)
  • Той държа пламтяща реч в защита на свободата.
  • Очите му бяха пламтящи от гняв.

Как се пише пламтящ

Грешни изписвания: пламтещ, плъмтящ

Като сегашно деятелно причастие от глагол на -я (пламтя), окончанието е -ящ (след мека съгласна), когато ударението пада върху него.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:пламтя
Сегашно деятелно причастие от глагола 'пламтя', произлизащ от съществителното 'плам' (пламък).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пламтящи очи
  • пламтящо слънце

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.