Dumite-BG – онлайн речник за българския език

пламък

[ˈplamək]

пламък значение:

Какво е пламък? Светеща газова зона, която се образува при горене; огън.

1. (физика) Светеща газова зона, която се образува при горене; огън.
2. (преносно) Силен изблик на чувство, страст или ентусиазъм.
Ударение
пла̀мък
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пла-мък
Род
мъжки
Мн. число
пламъци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пламък

(физика)
  • Пламъкът на свещта потрепваше от вятъра.
  • Къщата беше обхваната от огромни пламъци.
(преносно)
  • В очите ѝ гореше пламъкът на любовта.
  • Той говореше с революционен пламък.

Синоними на пламък

Антоними на пламък

Как се пише пламък

Грешни изписвания: пламак, плъмък

Думата съдържа 'ъ', който изпада или се променя в други форми, но в основната форма се пише -ък. Множественото число е пламъци (запазва се ъ, променя се к в ц).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:пламы
От старобългарската дума 'пламы' (род. п. пламене). Коренът е сродни с гръцкото phlego (горя) и латинското flamma.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • буен пламък
  • жив пламък
  • в пламъци
Фразеологизми:
  • наливам масло в пламъка

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.