Dumite-BG – онлайн речник за българския език

планктон

[pɫɐŋkˈtɔn]

планктон значение:

Какво е планктон? Съвкупност от дребни организми (растителни и животински), които живеят във водни басейни и се носят пасивно от течението, служейки за храна на по-големи животни.

1. (биология) Съвкупност от дребни организми (растителни и животински), които живеят във водни басейни и се носят пасивно от течението, служейки за храна на по-големи животни.
Ударение
планкто'н
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
планк-тон
Род
мъжки
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на планктон

(биология)
  • Китовете се хранят с огромни количества планктон.
  • Фитопланктонът е основен производител на кислород в океана.

Антоними на планктон

Как се пише планктон

Грешни изписвания: плангтон, плънктон, планктун
Пише се с нк в средата на думата, въпреки възможното озвучаване при изговор.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:planktos
От старогръцката дума 'planktos' (скитащ, блуждаещ), тъй като тези организми се носят от водните течения.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • зоопланктон
  • фитопланктон
Фразеологизми:
  • офис планктон

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.