Dumite-BG – онлайн речник за българския език

пластилин

[plɐstiˈlin]

пластилин значение:

Какво е пластилин? Мека пластична маса (смес от глинен прах, восък, мазнини и оцветители), която не изсъхва и се използва за моделиране и игра.

1. (материали) Мека пластична маса (смес от глинен прах, восък, мазнини и оцветители), която не изсъхва и се използва за моделиране и игра.
Ударение
пластилѝн
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
плас-ти-лин
Род
мъжки
Мн. число
пластилини
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пластилин

(материали)
  • Детето направи конче от пластилин.
  • Купихме кутия с разноцветен пластилин.

Как се пише пластилин

Грешни изписвания: пластелин, плъстилин, пластйлин, пластилйн
Правилното изписване е с две букви и: пластилин. Често грешно се пише с 'е' (пластелин) по аналогия с други думи, но етимологията (от гр. plastis) изисква 'и'.

Етимология

Произход:Немски/Италиански
Оригинална дума:Plastilin
Чрез немски 'Plastilin' или италиански 'plastilina', възлизащо към старогръцкото 'plastos' (оформен, изваян).

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.