пластина
[pɫɐˈstinɐ]
пластина значение:
Какво е пластина? Тънък, плосък лист от метал, стъкло, дърво или друг твърд материал, обикновено с правоъгълна или друга правилна форма.
1. (пряко) Тънък, плосък лист от метал, стъкло, дърво или друг твърд материал, обикновено с правоъгълна или друга правилна форма.
2. (техника) Елемент от уред или механизъм с плоска форма, изпълняващ специфична функция (контактна пластина, вибрационна пластина).
- Ударение
- пластѝна
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пла-сти-на
- Род
- женски
- Мн. число
- пластини
Примери за използване на пластина
(пряко)
- Поставиха метална пластина за укрепване на конструкцията.
- Микроскопският препарат се слага върху стъклена пластина.
(техника)
- Контактните пластини на релето бяха окислени.
Как се пише пластина
Грешни изписвания: пластинна, пластена, плъстина, пластйна
Думата се пише с едно н. Удвояване на н има само в производното прилагателно в женски род: пластинна (напр. пластинна структура), където едното 'н' е от корена, а другото от суфикса.
Етимология
Произход:Руски / Старобългарски
Оригинална дума:пласт
Произлиза от корена 'пласт' (слой). Сродна със старобългарската дума 'пласть' и руската 'пластина'. Формирана е като умалителна или конкретизираща форма, означаваща тънък отрязък или слой от материал.
Употреба
Чести словосъчетания:
- метална пластина
- стъклени пластини
- биметална пластина
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
