плебей
[plɛˈbɛj]
плебей значение:
Какво е плебей? В Древен Рим: човек от ниските слоеве на свободното население, който няма привилегиите на патрициите.
1. (история) В Древен Рим: човек от ниските слоеве на свободното население, който няма привилегиите на патрициите.
2. (преносно/пейоративно) Човек без благороден произход или с ниска култура; парвеню.
- Ударение
- плебѐй
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пле-бей
- Род
- мъжки
- Мн. число
- плебеи
Примери за използване на плебей
(история)
- Борбата между патриции и плебеи е ключова за римската история.
- Като плебей, той нямаше право да заема висши държавни длъжности в началото.
(преносно/пейоративно)
- Държи се като плебей, въпреки парите си.
- Това е забавление за плебеи.
Синоними на плебей
Антоними на плебей
Как се пише плебей
Грешни изписвания: плибей
Пише се с две е-та, следвайки латинския оригинал plebeius.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:plebeius
От латинското *plebs* (народ, тълпа). В Древен Рим е обозначавало свободен гражданин, който не принадлежи към съсловието на патрициите.
Употреба
Чести словосъчетания:
- римски плебей
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
