плиоцен
[plioˈt͡sɛn]
плиоцен значение:
Какво е плиоцен? Втората епоха на неогена (преди около 5,3 до 2,6 милиона години), следваща миоцена и предхождаща плейстоцена.
1. (геология) Втората епоха на неогена (преди около 5,3 до 2,6 милиона години), следваща миоцена и предхождаща плейстоцена.
- Ударение
- плиоцѐн
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пли-о-цен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- плиоцени
Примери за използване на плиоцен
(геология)
- През плиоцена климатът на Земята започва постепенно да застудява.
- Находището съдържа фосили от късния плиоцен.
Как се пише плиоцен
Грешни изписвания: плеоцен
Думата е чуждица и правописът следва транслитерацията на оригиналния термин (Pliocene). Пише се с 'и' в първата сричка.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:pleion + kainos
Терминът е въведен от Чарлз Лайъл през 1833 г. Образуван от гръцките думи πλεῖων (повече) и καινός (нов), означаващо 'повече ново' (относно фауната).
Употреба
Чести словосъчетания:
- ранен плиоцен
- късен плиоцен
- фауна от плиоцена
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
