плюнча
[ˈpljunt͡ʃɐ]
плюнча значение:
Какво е плюнча? Мажа или овлажнявам нещо с плюнка.
1. (пряко) Мажа или овлажнявам нещо с плюнка.
- Ударение
- пл̀юнча
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- плюн-ча
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- III спрежение
- Възвратна форма
- плюнча се
Примери за използване на плюнча
(пряко)
- Старецът плюнчеше пръста си, докато броеше парите.
- Тя плюнчеше края на конеца, за да го вдене в иглата.
Синоними на плюнча
Антоними на плюнча
Как се пише плюнча
Грешни изписвания: плюнчя
Глаголът завършва на -а (не на -я), тъй като ч е винаги мека съгласна в българския език и след нея се пише а, дори да се чува меко.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:плюнка
Произлиза от съществителното 'плюнка', което има ономатопоетичен (звукоподражателен) произход (свързано с 'плюя').
Употреба
Чести словосъчетания:
- плюнча пръст
- плюнча молив
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
