пляка
[ˈplʲakɐ]
пляка значение:
Какво е пляка? Удря леко с длан; шляпа, пляска.
1. (пряко) Удря леко с длан; шляпа, пляска.
2. (жаргон) Говори празни приказки, бръщолеви глупости.
- Ударение
- пля̀ка
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- пля-ка
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- I спрежение
Примери за използване на пляка
(пряко)
- Детето весело пляка с ръце.
- Той я пляка по рамото за похвала.
(жаргон)
- Не го слушай, той само си пляка, без да знае истината.
Антоними на пляка
Как се пише пляка
Грешни изписвания: плека
Пише се с променливо 'я' според правоговора, но в тази позиция е под ударение и след мека съгласна.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:звукоподражателен корен
Звукоподражателен произход, имитиращ звука от удар с длан или пляскане във вода. Сродна с 'пляскам'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
