Dumite-BG – онлайн речник за българския език

победа

[poˈbɛdɐ]

победа значение:

Какво е победа? Пълен успех във война, битка или сражение; надвиване на врага.

1. (военно дело) Пълен успех във война, битка или сражение; надвиване на врага.
2. (спорт / състезания) Успешно представяне в спортно състезание или конкурс, при което се заема първо място или се отстранява противник.
3. (преносно) Постигане на голям успех в някаква дейност или надделяване над трудности/чувства.
Ударение
побе'да
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
по-бе-да
Род
женски
Мн. число
победи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на победа

(военно дело)
  • Армията извоюва блестяща победа на фронта.
  • Денят на победата се чества всяка година.
(спорт / състезания)
  • Отборът записа трета поредна победа в шампионата.
  • Победа с резултат 3:0.
(преносно)
  • Това беше голяма морална победа за него.
  • Победата на разума над чувствата.

Антоними на победа

Как се пише победа

Грешни изписвания: пубеда, Пубеда
Пише се с о в първата сричка (представката е по-).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:побѣда
Произлиза от праславянското *poběda, образувано от префикса *po- и корена *běda (беда, нещастие). Първоначалният смисъл е бил 'преодоляване на бедата/нещастието', което впоследствие се развива в значение за военен или спортен успех.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пирова победа
  • извоювам победа
  • победа на духа
Фразеологизми:
  • пирова победа

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.