побелея
[pobɛˈlɛjɐ]
побелея значение:
Какво е побелея? Стана бял на цвят; изгубя цвета си.
1. (пряко) Стана бял на цвят; изгубя цвета си.
2. (за коса) Косата ми става бяла (сива) вследствие на старост или стрес.
- Ударение
- побелѐя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- по-бе-ле-я
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- I спрежение
- Видова двойка
- побелявам
Форми на думата побелея 54
- побелей
- побелени
- побелеят
- побелейте
- побелените
- побелее
- побелеем
- побелееш
- побелеете
- побелееше
- побелеейки
- побелеел
- побелеела
- побелеели
- побелеело
- побелеелия
- побелеелата
- побелеелите
- побелеелият
- побелеелото
- побелеех
- побелееха
- побелеехме
- побелеехте
- побелеещ
- побелееща
- побелеещи
- побелеещо
- побелеещия
- побелеещата
- побелеещите
- побелеещият
- побелеещото
- побелели
- побелелия
- побелелите
- побелелият
- побеля
- побелял
- побеляла
- побеляло
- побелялата
- побелялото
- побелян
- побеляна
- побеляно
- побеляния
- побеляната
- побеляният
- побеляното
- побелях
- побеляха
- побеляхме
- побеляхте
Примери за използване на побелея
(пряко)
- Върховете на планината ще побелеят още през октомври.
- Лицето му побеля от страх.
(за коса)
- Баща ми побеля много рано.
- Тя се притесняваше, че ще побелее от грижи.
Антоними на побелея
Как се пише побелея
Грешни изписвания: побеля, пубелея
Подчинява се на правилото за променливото я. Във формите, където ударението не е върху гласната или след нея следва мека сричка (-ея, -ееш), се пише е. (Сравни: побелял, но побелея).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:бѣлъ
От прилагателното 'бял' + глаголна наставка.
Употреба
Чести словосъчетания:
- побелея от старост
- побелея от яд
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.