побойник
[poˈbɔjnik]
побойник значение:
Какво е побойник? Човек, който е склонен към физическа агресия, често се бие или налита на бой.
1. (пряко) Човек, който е склонен към физическа агресия, често се бие или налита на бой.
- Ударение
- побо̀йник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-бой-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- побойници
Примери за използване на побойник
(пряко)
- Известният квартален побойник отново беше задържан от полицията.
- В класа има един побойник, който тормози по-слабите деца.
Синоними на побойник
Антоними на побойник
Как се пише побойник
Грешни изписвания: пубойник, побуйник, побоиник, побойнйк
Пише се с 'о' в представката 'по-' и в корена 'бой'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:побой
От съществителното 'побой' (нанасяне на удари) + наставка '-ник'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
