побългаряване
[pobɐɫɡɐˈrʲavanɛ]
побългаряване значение:
Какво е побългаряване? Процес на придаване на български характер, облик или форма; асимилация към българския етнос или език.
1. (история / лингвистика) Процес на придаване на български характер, облик или форма; асимилация към българския етнос или език.
2. (техника / жаргон) Приспособяване на техническо устройство или решение по импровизиран, нестандартен начин, често с подръчни средства (често с леко ироничен оттенък).
- Ударение
- побългаря̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-бъл-га-ря-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- побългарявания
Примери за използване на побългаряване
(история / лингвистика)
- През Възраждането се наблюдава процес на побългаряване на чужди литературни произведения (адаптация).
- Побългаряването на компютърния софтуер включва превод на интерфейса.
(техника / жаргон)
- Ремонтът на колата беше типично побългаряване – с тел и тиксо.
- Успяхме да подкараме машината след известно побългаряване на схемата.
Синоними на побългаряване
Как се пише побългаряване
Грешни изписвания: побългаряване, пубългаряване, побалгаряване, побългъряване, побългарявъне
Пише се с я след р (променливо я) пред мека сричка, но тъй като е отглаголно съществително на -не, следва гласната от глагола побългарявам.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:българин
Образувано от етнонима „българин“ с префикс по- и наставка за отглаголно съществително.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
