повелител
[povɛˈlitɛl]
повелител значение:
Какво е повелител? Владетел с неограничена власт; господар, на когото всички се подчиняват.
1. (историческо/пряко) Владетел с неограничена власт; господар, на когото всички се подчиняват.
2. (преносно) Човек, който има пълна власт или контрол над нещо (природа, стихии, животни).
- Ударение
- повелѝтел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-ве-ли-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- повелители
Примери за използване на повелител
(историческо/пряко)
- Той беше признат за върховен повелител на всички племена.
- Султанът се считаше за повелител на правоверните.
(преносно)
- Наричаха го повелител на бурите заради смелостта му в морето.
- Като опитен дресьор, той беше повелител на зверовете в цирка.
Как се пише повелител
Грешни изписвания: повелитеу, повилител, пувелител, повелйтел
Пише се с е във втората сричка (от веля - казвам, заповядвам).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:повелѣти
От старобългарския глагол 'повелѣти' (заповядвам, нареждам). Суфикс '-тел' за деятел.
Употреба
Чести словосъчетания:
- върховен повелител
- повелител на стихиите
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
