повелително
[povɛˈlitɛlno]
повелително значение:
Какво е повелително? По начин, който изразява заповед, категоричност и не търпи възражение; заповеднически.
1. (наречие) По начин, който изразява заповед, категоричност и не търпи възражение; заповеднически.
2. (граматика) Като част от термин: свързано с формата на глагола, която изразява заповед или молба (императив).
- Ударение
- повелѝтелно
- Част на речта
- наречие, прилагателно име
- Сричкоделение
- по-ве-ли-тел-но
- Род
- среден
- Мн. число
- повелителни
Примери за използване на повелително
(наречие)
- Той посочи повелително към вратата и каза да излязат.
- Гласът му прозвуча повелително в тишината.
(граматика)
- Глаголът е спрегнат в повелително наклонение.
Синоними на повелително
Как се пише повелително
Грешни изписвания: повелитеслно, повелителну, пувелително, повелйтелно
Пише се с двойно е (повелително). Завършва на -о като наречие или прилагателно в ср.р.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:повеля
От съществителното 'повеля' (заповед) + наставки '-и-', '-тел', '-н', '-о'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- повелително наклонение
- повелително изречение
- гледам повелително
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
