повеля
[poˈvɛlʲɐ]
повеля значение:
Какво е повеля? Строга заповед, наредба, която не подлежи на обсъждане; висше изискване.
1. (книжовно) Строга заповед, наредба, която не подлежи на обсъждане; висше изискване.
- Ударение
- пове'ля
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-ве-ля
- Род
- женски
- Мн. число
- повели
Форми на думата повеля 53
- повелели
- повелете
- повелеше
- повелейки
- повелелите
- повелен
- повелена
- повелени
- повелено
- повеления
- повелената
- повелените
- повеленият
- повеленото
- повели
- повелим
- повелиш
- повелите
- повелил
- повелила
- повелили
- повелило
- повелилия
- повелилата
- повелилите
- повелилият
- повелилото
- повелих
- повелиха
- повелихме
- повелихте
- повелят
- повелята
- повелял
- повеляла
- повеляло
- повелялия
- повелялата
- повелялият
- повелялото
- повелях
- повеляха
- повеляхме
- повеляхте
- повелящ
- повеляща
- повелящи
- повелящо
- повелящия
- повелящата
- повелящите
- повелящият
- повелящото
Примери за използване на повеля
(книжовно)
- Той следваше моралната повеля на своята съвест.
- Царската повеля бе разгласена из цялото кралство.
Как се пише повеля
Грешни изписвания: повела, пувеля
Завършва на -я. В множествено число завършва на -и (повели).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:повелѣти
Отглаголно съществително от 'повелявам'. Сродна с руската 'повеление'. Коренът е свързан с 'воля' и 'веля' (казвам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- божествена повеля
- нравствена повеля
- историческа повеля
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.