повереница
[povɛˈrɛnit͡sa]
повереница значение:
Какво е повереница? Жена, която упълномощава адвокат или друго лице да защитава интересите ѝ; клиентка на адвокат.
1. (право) Жена, която упълномощава адвокат или друго лице да защитава интересите ѝ; клиентка на адвокат.
2. (остаряло) Момиче или жена, поверена под нечии грижи и настойничество.
- Ударение
- поверѐница
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-ве-ре-ни-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- повереници
Примери за използване на повереница
(право)
- Адвокатът се срещна със своята повереница преди делото.
- Съдът изслуша исканията на повереницата.
(остаряло)
- Младата повереница живееше в дома на настойника си.
Синоними на повереница
Антоними на повереница
Как се пише повереница
Грешни изписвания: поверенитса, пувереница, поверенйца
Думата се пише с ц, а не с комбинация от т и с.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вѣра
Образувано от глагола 'поверя' (поверявам) + суфикс '-еница'. Коренът е свързан с вяра и доверие.
Употреба
Чести словосъчетания:
- процесуална повереница
- моята повереница
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
