поверително
[povɛˈritɛɫno]
поверително значение:
Какво е поверително? По начин, който изисква запазване на тайна; без да се дава гласност пред други хора.
1. (общо) По начин, който изисква запазване на тайна; без да се дава гласност пред други хора.
2. (администрация) Като гриф за сигурност: с ограничено разпространение, достъпно само за определен кръг лица.
- Ударение
- поверѝтелно
- Част на речта
- наречие
- Сричкоделение
- по-ве-ри-тел-но
Примери за използване на поверително
(общо)
- Той ми сподели поверително своите планове за бъдещето.
- Документите бяха изпратени поверително до директора.
(администрация)
- Върху плика имаше печат 'Поверително'.
- Информацията е класифицирана като поверително съдържание.
Синоними на поверително
Как се пише поверително
Грешни изписвания: поверитело, по-верително, пуверително, поверйтелно, поверителну
Думата се пише слято. Като наречие, завършващо на -о, се изписва с 'о' в края, а не с 'у'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:поверя
Произлиза от глагола 'поверя' (поверявам), който има старобългарски корен. Наставката '-телно' формира наречие за начин от съответното прилагателно име 'поверителен', означаващо нещо, което се поверява на някого под условие да се пази в тайна.
Употреба
Чести словосъчетания:
- строго поверително
- съобщавам поверително
- грифирано като поверително
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
