поводя
[poˈvɔdʲɐ]
поводя значение:
Какво е поводя? Водя някого или нещо за известно, кратко време; поразходя.
1. (пряко) Водя някого или нещо за известно, кратко време; поразходя.
- Ударение
- пово̀дя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- по-во-дя
- Род
- няма
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- поводя се
- Видова двойка
- водя (като основен несвършен, но поводя е делимитатив)
Примери за използване на поводя
(пряко)
- Дай ми да поводя коня до реката.
- Ще поводя детето за ръка, докато се успокои.
Синоними на поводя
Как се пише поводя
Грешни изписвания: повода, пуводя, повудя
Пише се с о в корена (под ударение). Окончанието за 1 л. ед.ч. е -я.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:водити
Словообразуване от представка 'по-' (за ограничено времетраене) и глагола 'водя'. Означава извършване на действието за кратък период.
Употреба
Чести словосъчетания:
- поводя за носа
Фразеологизми:
- поводя за носа
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
