повозя
[poˈvɔzʲɐ]
- Ударение
- пово̀зя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- по-во-зя
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- повозвам
Как се пише повозя
Грешни изписвания: повоза, пувозя, повузя
Глаголите от II спрежение в 1 л., ед.ч. завършват на -я или -а (след ж, ч, ш), а не на -а/-ъ след мека съгласна, освен в диалектни форми. Правилно е повозя.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:возити
Произлиза от старобългарския глагол 'возити' с добавена префиксна морфема 'по-', която внася значение за ограниченост на действието във времето. Сродна с общославянския корен *voziti.
Употреба
Чести словосъчетания:
- повозя някого
- повозя се на люлка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
