поганец
[poˈganɛt͡s]
поганец значение:
Какво е поганец? Табуистично название за мишка или плъх в народните вярвания (за да не се призовават с истинското им име).
1. (етнография/диалектно) Табуистично название за мишка или плъх в народните вярвания (за да не се призовават с истинското им име).
2. (религия/архаично) Езичник, неверник, човек с друга вяра (в негативен смисъл).
3. (разговорно) Лош, зъл, отвратителен човек; мръсник.
4. (медицина/народен език) Название на цирея или опасна рана (карбункул), която се счита за 'лоша болест'.
- Ударение
- пога'нец
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-га-нец
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- мъжки
- Мн. число
- поганци
Примери за използване на поганец
(етнография/диалектно)
- Котката подгони един поганец из мазето.
- На 'Мишинден' жените не шият, за да не ядат поганците дрехите.
(религия/архаично)
- Турски поганци нахлуха в селото.
(разговорно)
- Махни се оттук, поганец такъв!
(медицина/народен език)
- Излезе му поганец на врата.
Синоними на поганец
Антоними на поганец
Как се пише поганец
Грешни изписвания: пуганец, погънец
Думата се пише с о в първата сричка. Проверката не може да се направи чрез ударение, правописът е исторически (от поган).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:paganus
Чрез старобългарското *поганъ, заето от латинското paganus (селянин, езичник). Първоначално е означавало 'езичник', 'нехристиянин', а по-късно се развива в пейоративен смисъл и като евфемизъм за вредители.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
