поданик
[ˈpɔdɐnik]
поданик значение:
Какво е поданик? Лице, което принадлежи към населението на държава с монархическо управление и има определени задължения и права спрямо монарха.
1. (политология) Лице, което принадлежи към населението на държава с монархическо управление и има определени задължения и права спрямо монарха.
- Ударение
- по̀даник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-да-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- поданици
Примери за използване на поданик
(политология)
- Всички поданици на кралицата празнуваха нейния юбилей.
- Той остана верен поданик на короната до края на живота си.
Синоними на поданик
Как се пише поданик
Грешни изписвания: подданик, поданник, пуданик, подъник, поданйк
Думата се пише с едно д и едно н в корена, за разлика от руския оригинал подданный. В множествено число (поданици) гласната пред к изпада или се променя, но тук следва правилото за наставка -ик.
Етимология
Произход:Руски
Оригинална дума:подданный
Заемка от руски език (подданный), която е калка на латинското *subditus*. Морфологично е свързана със старобългарската основа за 'данък', 'даване' – човек, който е 'под' задължението да плаща данък или дължи вярност на владетеля.
Употреба
Чести словосъчетания:
- верен поданик
- британски поданик
- чужд поданик
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
