Dumite-BG – онлайн речник за българския език

подвижничество

[podˈviʒnit͡ʃɛstvo]

подвижничество значение:

Какво е подвижничество? Религиозна практика на строг аскетизъм, отричане от светските удоволствия и посвещаване на служене на Бога чрез молитви и лишения.

1. (религия) Религиозна практика на строг аскетизъм, отричане от светските удоволствия и посвещаване на служене на Бога чрез молитви и лишения.
2. (преносно) Самоотвержена, всеотдайна дейност в името на висока идея, наука или обществена кауза, изискваща големи лични жертви.
Ударение
подвѝжничество
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
под-виж-ни-че-ство
Род
среден
Мн. число
няма (абстрактно понятие)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на подвижничество

(религия)
  • Житието на светеца е пример за строго подвижничество и духовна чистота.
  • Манастирското подвижничество изисква силна воля и непоклатима вяра.
(преносно)
  • Неговото подвижничество в областта на просветата остави трайна следа в историята.
  • Научното подвижничество често остава незабелязано от широката публика.

Антоними на подвижничество

Как се пише подвижничество

Грешни изписвания: подвижничесво, подвижничиство, пудвижничество, подвйжничество, подвижнйчество, подвижничеству
Думата се пише с 'и' в корена (от 'движа') и наставка '-ество' за абстрактни съществителни от среден род.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:подвигъ
Произлиза от съществителното 'подвижник', което води началото си от старобългарската дума 'подвигъ' (движение, устрем, усилие). Наставката '-ество' оформя абстрактното понятие за дейност или състояние.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • духовно подвижничество
  • строго подвижничество
  • книжовно подвижничество

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.