подпоручик
[potpoˈrut͡ʃik]
подпоручик значение:
Какво е подпоручик? Първият, най-ниският младши офицерски чин в армията; лице, носещо този чин. Равнява се на лейтенант (или втори лейтенант) в други армии.
1. (военно дело) Първият, най-ниският младши офицерски чин в армията; лице, носещо този чин. Равнява се на лейтенант (или втори лейтенант) в други армии.
- Ударение
- подпору̀чик
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- под-по-ру-чик
- Род
- мъжки
- Мн. число
- подпоручици
Примери за използване на подпоручик
(военно дело)
- След завършване на военното училище той беше произведен в чин подпоручик.
Синоними на подпоручик
Как се пише подпоручик
Грешни изписвания: потпоручик, пудпоручик, подпуручик, подпорочик, подпоручйк
Пише се с д в представката под-, въпреки че при изговор се обеззвучава до 'т' пред беззвучната съгласна 'п'.
Етимология
Произход:Полски/Руски
Оригинална дума:podporucznik
Заемка през руски или полски. Морфологично: 'под' (по-ниско) + 'поручик' (офицерски чин). Първоначалното значение на 'поручик' е свързано с 'поръчение' (офицер за поръчения).
Употреба
Чести словосъчетания:
- произвеждам в подпоручик
- запасен подпоручик
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
