подчиняване
[pott͡ʃiˈnʲavɐnɛ]
подчиняване значение:
Какво е подчиняване? Действието по налагане на воля над някого; поставяне в зависимост.
1. (пряко) Действието по налагане на воля над някого; поставяне в зависимост.
2. (граматика) Синтактична връзка, при която една езикова единица е зависима от друга (напр. подчинено изречение).
- Ударение
- подчиня̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- под-чи-ня-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- подчинявания
Примери за използване на подчиняване
(пряко)
- Подчиняването на разбунтувалите се племена отне месеци.
- Това е опит за пълно подчиняване на медиите.
(граматика)
- В това изречение имаме подчиняване на определението спрямо подлога.
Синоними на подчиняване
Антоними на подчиняване
Как се пише подчиняване
Грешни изписвания: подченяване, починяване, пудчиняване, подчйняване, подчинявъне
Представката е под- (не 'по-'), а коренът се пише с и (чин).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:под + чин
Отглаголно съществително от 'подчинявам', съставено от представка 'под' и корен 'чин' (ред, порядък, ранг).
Употреба
Чести словосъчетания:
- подчиняване на волята
- безусловно подчиняване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
