позволителен
[pozvoˈlitɛlɛn]
позволителен значение:
Какво е позволителен? Който съдържа, дава или изразява позволение за извършване на нещо.
1. (административен) Който съдържа, дава или изразява позволение за извършване на нещо.
- Ударение
- позволи́телен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- поз-во-ли-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- позволителни
Примери за използване на позволителен
(административен)
- Издадоха му позволителен документ за строеж.
- Тонът му не беше заповеден, а по-скоро позволителен.
Синоними на позволителен
Антоними на позволителен
Как се пише позволителен
Грешни изписвания: позволитен, позволяващ, пузволителен, позвулителен, позволйтелен
Прилагателното завършва на -телен. В м.р. ед.ч. не се пише двойно 'н'. Двойно 'н' се появява само в членувани форми на м.р., ако коренът/суфиксът завършва на 'н' (тук: позволителния/позволителният).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:позволя
Дериват от глагола 'позволя' със суфикс '-телен', обозначаващ качество или предназначение.
Употреба
Чести словосъчетания:
- позволителен режим
- позволително свидетелство
- позволителен билет
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
